Sep 27, 2008, 12:34 PM

Копнежно...

  Poetry » Love
671 0 2

Опитах се да съм вълна
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица
в твоето небе,
и капка кръв  - във твоето сърце.
За малко бих била щастлива, пак...

Опитвам се да бъда част от теб,
миг от времето на

твоята безбрежност...
Кога ще спре часовникът в... без пет?!
И влакът няма да потегли?
Опитвам се.
Рисувам нови часове.
Часовникът ли?! Той все още ми е верен.
Докосвам се до всеки спомен с теб.
Превръщам го отново
във пореден епизод.
Сглобявам с нежност всеки елемент
от нашето копнежно безвремие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...