Sep 27, 2008, 12:34 PM

Копнежно...

  Poetry » Love
675 0 2

Опитах се да съм вълна
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица
в твоето небе,
и капка кръв  - във твоето сърце.
За малко бих била щастлива, пак...

Опитвам се да бъда част от теб,
миг от времето на

твоята безбрежност...
Кога ще спре часовникът в... без пет?!
И влакът няма да потегли?
Опитвам се.
Рисувам нови часове.
Часовникът ли?! Той все още ми е верен.
Докосвам се до всеки спомен с теб.
Превръщам го отново
във пореден епизод.
Сглобявам с нежност всеки елемент
от нашето копнежно безвремие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...