Копнежно, крилато...
Копнежно, крилато...
"Пеперудени копнежи
в сънищата само има..."
Навярно... Щом мечтите
ми не могат моста на
реалността да прелетят...
И разбиват се кристално-
стъклени в скала непоклатима,
обричаща ги вечен сън да спят...
Крилцата си изкършват,
когато избода фантазията
им извън границата на
илюзията - пърхащо нестихваща...
И до края на пеперудите
мечтите не свършват...
Мечтае и последната
им тръпка в смърт притихваща...
И не били мъртви пеперудите,
щом се чува с глухо ехо
изтръскването на техните крилца...
Окраските им са само заблудите,
че нямат раними сърца...
Без красотата си са само
реещи се мечти...
И умират...
Моята душа също не лети...
Аз пък жива ли съм без любов?!
Пеперудите ме разбират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
