Копнежно, крилато...
Копнежно, крилато...
"Пеперудени копнежи
в сънищата само има..."
Навярно... Щом мечтите
ми не могат моста на
реалността да прелетят...
И разбиват се кристално-
стъклени в скала непоклатима,
обричаща ги вечен сън да спят...
Крилцата си изкършват,
когато избода фантазията
им извън границата на
илюзията - пърхащо нестихваща...
И до края на пеперудите
мечтите не свършват...
Мечтае и последната
им тръпка в смърт притихваща...
И не били мъртви пеперудите,
щом се чува с глухо ехо
изтръскването на техните крилца...
Окраските им са само заблудите,
че нямат раними сърца...
Без красотата си са само
реещи се мечти...
И умират...
Моята душа също не лети...
Аз пък жива ли съм без любов?!
Пеперудите ме разбират...
© Андреа Емилова All rights reserved.
