10.10.2025 г., 5:42

Копнеж

128 0 0

Нощта пристъпва тихо,

с воала нежен ме покрива,

сълзите без следа изтрива.

Звезди в ресниците ми скрива

и омагьосва ме , шепти,

слова, нечути никога, реди.

Сърцето ми опитва да излъже,

със сто вериги да обвърже.

Любов и нежност да не иска,

и светла радост да не чака.

Върви си, нощ, ела, зора!

Отново радост донеси,

копнежа по любов върни.

Залей света със светлина,

обагряй с красота деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...