Копнеж

Нощта пристъпва тихо,

с воала нежен ме покрива,

сълзите без следа изтрива.

Звезди в ресниците ми скрива

и омагьосва ме , шепти,

слова, нечути никога, реди.

Сърцето ми опитва да излъже,

със сто вериги да обвърже.

Любов и нежност да не иска,

и светла радост да не чака.

Върви си, нощ, ела, зора!

Отново радост донеси,

копнежа по любов върни.

Залей света със светлина,

обагряй с красота деня.