12.09.2007 г., 8:49

Копринена топлина

737 0 2
 

09. 09. 2007 г.


Улови ми капчица роса,

в слънчева усмивка съхрани я,

измисли ми светеща дъга

и в косите ми вплети я.


Сътвори ми лятна топлина,

нарисувай я, облечена в коприна.

След това със тръпнеща ръка

подари ми своята картина.


Измисли дантелени слова,

сподели ги после със скалите,

нека те изпратят сутринта

да погали със дантелата очите ми.


И мечтай, приятелю, мечтай.

Не изпитвай страх или боязън.

Своето приятелство ми дай

да ме топли и от всичко да ме пази..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...