Копринена топлина
09. 09. 2007 г.
Улови ми капчица роса,
в слънчева усмивка съхрани я,
измисли ми светеща дъга
и в косите ми вплети я.
Сътвори ми лятна топлина,
нарисувай я, облечена в коприна.
След това със тръпнеща ръка
подари ми своята картина.
Измисли дантелени слова,
сподели ги после със скалите,
нека те изпратят сутринта
да погали със дантелата очите ми.
И мечтай, приятелю, мечтай.
Не изпитвай страх или боязън.
Своето приятелство ми дай
да ме топли и от всичко да ме пази..
© Цвети Пеева All rights reserved.
