6.04.2017 г., 11:04

Копринено сърце

598 0 7

               Пашкул е моето сърце,

               не пипан още, цял.

               Във него спи дълбоко

               пеперудата на любовта.

 

               Разплитай, бавно, по-добре,

               търси внимателно началото.

               И нежна ти бъди, щадяща

               с оголената тънка нишка.

 

               Във залез тих, в копринено Небе

               дарена ще си ти!

               От там ще литне - пъстрокрилата,

               ще кацне в твоите ръце!

 

          

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...