Любо (Любен Стефанов)
86 202
11.05.2007 г., 9:35 ч.

Корабът 

  Поезия
591 0 7

КОРАБЪТ

Вода, ветрове, а оглозган от тях
е корабът - скъсал отдавна платната.
И плюя от борда, до смърт отмалял,
горчивия вкус на солта и мечтата.


А ти все мълчиш, господин капитан,
и пътят един е за теб в океана.
Къде е последният меридиан,
след който ще стъпим в земята желана?


Откакто ни следва навред участта
на скитници слепи с протегнати чувства,
умората, сграбчила хищно плътта,
с душите ни голи в каютите блудства.


Вълните ще стигнат далечния бряг,
а ние все търсиме вярна посока.
Докато на пристана в хладния мрак -
полюшват се кораби с мачти високи.
 

И други, поели към чужди страни,
се гонят из морската шир, полудели.
Защо не успяхме поне на един
да зърнем до днес контурите бели!
 

В кипящата пяна на синята кръв,
отчаяно корабът-призрак се мята,
протрита от бурите дървена стръв,
прегризала пъпната връв на земята.
 

Забравили кой ни изпрати на път
и кой безутешно сълзите изплака,
телата ни кротко на пясъка спят -
на дъното в мрака... душите ги чакат.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??