(На тези преди мен)

Родих се преди доста години,

оттогава смело по земята вървя.

Всеки ден сякаш стъпвам по мини,

падам и ставам, но готов да летя!

А преди мен е вървял и баща ми

смело, напред, с кораво сърце!

В борбата получил много мазоли

по своите някога детски ръце.

А по-напред дядо ми бил е –

упорит, мълчалив, странен чешит.

Покрай него вятърът вил е,

но устоявал е той като каменен зид...

Със всеки от нас, семейният корен

бори се, расте, уроците учи,

нараства час подир час,

не спира! Преградите да рути!

Но животът не знае пощада!

Удря, събаря, прекършва.

Или ставаш и живееш до края,

или умираш и играта ти свършва!...

Но коренът, той си остава!

В гените мои, от мойте деди,

и в детето ми коренът шава,

виждам го в тези невинни очи!... 

И някога, в бъдния ден

детето ми тихо ще каже:

"Този корен живее и в мен!"

И не ще се учудя аз даже!