14.10.2023 г., 12:26

Корен

436 0 0

 

                      К О Р Е Н

 

Квинтесенцията на всеки народ

в неговият е заложена Корен,

оцеляването зависи от това,колко Той е дълбок

и е залог,колко Душата да е просторна...

 

Около нас в момента се вихрят войни...

Духът на Цивилизацията възстава,

против това еднотертипно да се твори,

така Предизвикателства Нови,Мащабни не могат,да се създават.

 

Потопени във старото русло,

между отдавна улегнали брегове,

няма как и кога да почувстваме,

накъде ни Съдбата зове..

 

От Украйна до Израел

се простират земите на Все Велики Народи...

Под пара е клокочещият Балкански Котел,

дружина бащина се бори всеки,да води...

 

Ние сме малък народ,

но Велик във Своята Същност,    

на Каденцата ние ще даваме ход

с тембри Мощни и Незаглъхващи...

 

Основният Космически Ритъм,

вибриращ в мелодиите на седем осминки,

е дълбоко в кръвта ни проникнал...

Чрез Него Новата Раса ще никне...

 

Дилемата е,тук да изтлеем

или към Открития Космос да полетим,

в Нова Октава да заживеем,

а не да трупаме инфлирали Събития и Пари.

 

Времена идват трудни братчета и сестрички!

Вредом ще бушуват Стихии,Войни,

но Нашият Изконен,Сакрален,Български Корен,

потопен в Основния,Космически Ритъм Света ще спаси.

 

14.10.2023г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...