Корен в небето
КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне,
и чворестият корен ще стърчи,
проточил към небето сухи пръсти,
в една сълза от твоите очи
заупокой небето ще се кръсти,
ще скърца изкорубеният ствол
и мравките от ужас ще застинат,
и огън ще запали в своя хол
друг някой – във кахлената камина,
седни сега на дънера му кух
с нелепата надежда, че си вечен –
в свето единство – тяло, мисъл, дух,
едно нетрайно Божие човече,
и повече не питай за какво
и теб те я̀де червеят злосторен...
Когато ще си спомен за дърво
със отлетял във небесата корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
