Корен в небето
КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне,
и чворестият корен ще стърчи,
проточил към небето сухи пръсти,
в една сълза от твоите очи
заупокой небето ще се кръсти,
ще скърца изкорубеният ствол
и мравките от ужас ще застинат,
и огън ще запали в своя хол
друг някой – във кахлената камина,
седни сега на дънера му кух
с нелепата надежда, че си вечен –
в свето единство – тяло, мисъл, дух,
едно нетрайно Божие човече,
и повече не питай за какво
и теб те я̀де червеят злосторен...
Когато ще си спомен за дърво
със отлетял във небесата корен.
© Валери Станков All rights reserved.
