Корените на детството ми
Бях малко момиченце,
с две весели плитки,
изплетени с смях.
До самия бряг морски живях.
И гларуси гонех -
по момчешки,
със прашка
подтичвах след тях.
Живеех в широка,
красива къща -
душата ми, населена
с много приятели,
с радост и смях.
Играех на жмичка -
с лукава и мила усмивка
поглеждах под миглите си
и хуквах наперена
да бъда все първа.
Във двора на баба,
под стар, мъдър дъб
песнички пеех,
приказки разказвах -
за принцове и принцеси,
за феи с крилца,
за приятелите любими,
за мама, за татко,
за бъдещите ми небеса.
Измислях си смело,
изграждах дворци,
пригласяха ми тревите,
дъбът ме галеше със листа.
... Изминаха дълги години.
От момиченце станах жена.
И детските приказки светли
някак са потъмнели.
И красивата ми къща-душа
е станала жертвен огън.
И дъбът е отсечен...
Само корените му
са поникнали в мен.
(11 април 1994 г.)
МУЗИКА>>>
Цикъл стихотворения "Корени"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
