Корените на детството ми
Бях малко момиченце,
с две весели плитки,
изплетени с смях.
До самия бряг морски живях.
И гларуси гонех -
по момчешки,
със прашка
подтичвах след тях.
Живеех в широка,
красива къща -
душата ми, населена
с много приятели,
с радост и смях.
Играех на жмичка -
с лукава и мила усмивка
поглеждах под миглите си
и хуквах наперена
да бъда все първа.
Във двора на баба,
под стар, мъдър дъб
песнички пеех,
приказки разказвах -
за принцове и принцеси,
за феи с крилца,
за приятелите любими,
за мама, за татко,
за бъдещите ми небеса.
Измислях си смело,
изграждах дворци,
пригласяха ми тревите,
дъбът ме галеше със листа.
... Изминаха дълги години.
От момиченце станах жена.
И детските приказки светли
някак са потъмнели.
И красивата ми къща-душа
е станала жертвен огън.
И дъбът е отсечен...
Само корените му
са поникнали в мен.
(11 април 1994 г.)
Цикъл стихотворения "Корени"
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересно преизживяване на детството! Дълбоки са корените на стария дъб!
-
Изплакана душа си ти...И чиста.И всичките обичаш...
И нека всички те обичат!
ВЕСИ...! -
... детството е живата вода на всички възрасти, няма как да не се лее и добре, че е нашето коренче...
-
корените трябва да са живи, Веси...!
поздравления!!! -
Носим хубавите мигове в сърцата си! А светлите детски приказки, макар и "потъмнели", са красиви... Като старо сребро...
-
Може и да си прав, Смеш, за корените. Първоначалният му вариант беше:
"И дъбът е отсечен...
Само корените му
са в мен..."
Няколко години по-късно го промених. Ще помисля. Поздрав!
А за "разводненото" ще ми позволиш да не съглася с теб.
-
разводнен стих
....
И дъбът е отсечен...
Само корените му
са поникнали в мен.
тук се обърках (не че не прочетох по няколко начина)
думата според мен не е - поникнали -(не се заяждам за спорта, дразни ме значително) -
много хубаво ! върна ме в детството и ме натъжи...
-
...и не само, Весела - стиховете ти са цъфнала Пролетна корона...!
-
С корени от дъб си станала силна и невероятна жена!
Поздрав, Веси! -
Взела си силата на дъба.Поздрав!
-
И въпреки тъжния привкус на времето в стиха, има прекалено много надежди - може би в корените на стария дъб - там живеят твоите детски мечти! Страхотно е, Вес!
-
С корени от дъб!
От детството си запазила най-доброто, най-ценното.
Затова си силна!!!
Поздрав за прекрасния стих, Веси!
И за снимката!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прегръщам те, с обич...мила Веси.