Косата ти е направена от камък
Косата ти е направена от камък
Очите ти не светят
Няма пламъци в тях
Защото си скулптура
Паметник
А в сънищата ми оживяваш
Знаеш ли...
Стоя тук пред теб
Зяпам те
Пуша цигара
А ти...
Гледаш ме с такава ненавист
Че...
Ставам
Крача около теб
Джанис дере гласа си в главата ми
А аз трябва да измисля начин
Трябва ми тишина
Чуваш ли, Джанис
Тишина ми трябва
Не блус
Нито джаз
Помълчи за малко
Защото тази статуя тук...
Докосвам те
Хладна си
Дори студена
Ненужен е гребена
Който винаги нося в себе си
Защото имаш коса направена от камък
Очите ти са изгаснали
Устните ти – онемели
Защо изобщо живееш
Няма начин
Да си ходим, Джанис
Ще отворим бутилка с лъжливо щастие
Ще пеем
Ще плачем
Докато и аз не стана на камък
(вече си купих място)
28.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
