3.01.2018 г., 0:41 ч.

Кошче 

  Поезия
657 0 6

И днес съм жив

 

И... ето

тук съм!

чужди интереси

аз не ближа

 

Тука съм

с мухлясалите,

старите, пагони

тук съм

жив съм...

но защо ли

напоследък ми се струва,

че живея в кошче.

и чужди задничета

по принуда

ближа.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за оценката Влади ти си добър човек а пък аз съм грешен като дявол.. сега опитвам се да чистя грехове от младите години.. промених се за добро и намерих в мене Бога..дано пък се смили над мен, че не ми се влиза в ада..Обичам Ви добри хора. Обичам Ви човеци.
  • "...и чужди задничета по принуда ближа."
  • Жалко е, че се чувстваш в такова състояние, Приятелю! Но знаеш ли, безкрайно ми харесва твоята искреност и прямота. Голяма част от хората, дори и да изпаднат в подобна ситуация, ще се опитат да го скрият, да си сложат неискрена маска. Ти не си от тях и затова толкова харесвам твоите текстове!
    За много години, Приятелю!
  • Затова пък задничето ще е чисто, ЧНГ, Цъки!
  • Живот! Поздрав, Цъки! Добре си дошъл в кошчето! Странно, че е побрало толкова хора! Недоволни от принудата хора! Веси, мила, тук не виждам кошче за душевни, а за "човешки" отпадъци. Някой си решил, че сме такива и ни набутал в кошчето, а ние, борейки се за живота, преглъщаме простотията му. Причина? Не се намира алтернатива. Аз така го разбрах. Не знам. Ако иска Цъки, нека обясни.
  • Всеки е влизал в ролята на кошче, Христо - кошче най-вече за душевни отпадъци... Поздрави, приятелче, и за много години!
Предложения
: ??:??