14.05.2008 г., 10:02

Кошмар

977 0 5

На хеви метъл ритъма (и писъците)

Хиляда дяволи се зверят,
с копитата си рият пръст
и нежен полъх щом намерят,
обгарят го със адска мъст.


И грозно им висят коремите,
издути от отровна злоба,
да ни създават те проблемите,
цвилят гадно таз прокоба.


А вещиците тази нощ,
с вонящи, гниещи тела,
развихрят подлата си мощ
и вършат пъклени дела.


О! Черни облаци се спускат
по кървавия небосвод
и мрачни демони препускат
към лудия човешки род.


И черната земя отваря
тъй ледено грамаден гроб,
във него хищно ме затваря
и ставам аз на злото роб.

Но вика някой с моя глас
и ето, буден съм отново,
неистовия ужас аз,
разкрих върху листа със слово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...