May 14, 2008, 10:02 AM

Кошмар 

  Poetry » Other
776 0 5

На хеви метъл ритъма (и писъците)

Хиляда дяволи се зверят,
с копитата си рият пръст
и нежен полъх щом намерят,
обгарят го със адска мъст.


И грозно им висят коремите,
издути от отровна злоба,
да ни създават те проблемите,
цвилят гадно таз прокоба.


А вещиците тази нощ,
с вонящи, гниещи тела,
развихрят подлата си мощ
и вършат пъклени дела.


О! Черни облаци се спускат
по кървавия небосвод
и мрачни демони препускат
към лудия човешки род.


И черната земя отваря
тъй ледено грамаден гроб,
във него хищно ме затваря
и ставам аз на злото роб.

Но вика някой с моя глас
и ето, буден съм отново,
неистовия ужас аз,
разкрих върху листа със слово.

© Пламен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??