Кошмар
На хеви метъл ритъма (и писъците)
Хиляда дяволи се зверят,
с копитата си рият пръст
и нежен полъх щом намерят,
обгарят го със адска мъст.
И грозно им висят коремите,
издути от отровна злоба,
да ни създават те проблемите,
цвилят гадно таз прокоба.
А вещиците тази нощ,
с вонящи, гниещи тела,
развихрят подлата си мощ
и вършат пъклени дела.
О! Черни облаци се спускат
по кървавия небосвод
и мрачни демони препускат
към лудия човешки род.
И черната земя отваря
тъй ледено грамаден гроб,
във него хищно ме затваря
и ставам аз на злото роб.
Но вика някой с моя глас
и ето, буден съм отново,
неистовия ужас аз,
разкрих върху листа със слово.
© Пламен All rights reserved.
