26.11.2008 г., 19:23

Кошмар

977 0 0
Кошмар

Сърцето ми се къса и страшно ме боли.
Не мога да живея така като знам, че далечен вече си.
Тежко ми е да приема, че всичко свърши ей така
и няма аз да се съвзема от тъгата завладяла моята душа.

Ах, как искам да е сън кошмарен този ден.
Да кажеш утре, че ме обичаш и да дойдеш пак до мен,
да кажеш, че крещяла съм насън и само там сълзи съм ляла,
че реалността е друга и никога не би ме изоставил.

Но кошмарът продължава и не се събуждам аз.
Нещо счупи се във мене - не остана жажда за живот.
Ела ти тук и изведи ме от този страшен сън.
Покажи ми, че светът не е толкова черен,
колкото го виждам аз насън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....