Кошмар

Поезия » Любовна

801 0 6

Ето го! Пак е застанал пред мен!

Прегръща ме, но боли!

Гали ме с дъха си отровно студен!

Изтръпвам от студ, а сърцето гори!

Капят сълзите по пода кристален!

Искам да избягам, а не мога!

Нагло ме гледа с поглед измамен!

С усмивка прошепва ми: "Сбогом!"

Свърши кошмарът, отварям очи.

До кога този сън ще ме преследва?

Само спомен остана от онези мечти!

Нямах право на дума последна!

Останките от сърцето си ще събера!

Ще излекувам душевните рани!

Пътя към неизвестното ще извървя!

Ще стопля сама студените длани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

real_def

Дано не се налага да топлиш сама студените длани, пожелавам ти да намериш човека, който да ги топли. много тъжно, но с искра надежда в края. Много ми хареса!

2009-01-03T13:05:29+02:00
sunshine_93 (Мила)

колко близо до сърцето ми....хареса ми

2008-12-30T18:44:37+02:00
vanila_n (Виолета)

Макар и тъжен, този стих има много хубав, оптимистичен край. Много ми хареса, Браво!

2008-12-30T10:03:21+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Гледай напред! И се усмихвай, разбира се... ще видиш как щастието ще ти кацне на рамото! Весело посрещане на 2009!

2008-12-30T03:23:06+02:00
Mytag (Димитър Стоянов)

Надявам се да намериш някой,с който да извървиш пътя до края.Пожелавам ти найстина да го срещнах.Погледни бъдещето и забрави за миналото в бъдещето всичко се нарежда

2008-12-30T01:23:14+02:00