in4enceto_91 (Ина)
91 72
Dec 30, 2008, 12:37 AM

Кошмар 

  Poetry » Love
640 0 6

Ето го! Пак е застанал пред мен!

Прегръща ме, но боли!

Гали ме с дъха си отровно студен!

Изтръпвам от студ, а сърцето гори!

 

Капят сълзите по пода кристален!

Искам да избягам, а не мога!

Нагло ме гледа с поглед измамен!

С усмивка прошепва ми: "Сбогом!"

 

Свърши кошмарът, отварям очи.

До кога този сън ще ме преследва?

Само спомен остана от онези мечти!

Нямах право на дума последна!

 

Останките от сърцето си ще събера!

Ще излекувам душевните рани!

Пътя към неизвестното ще извървя!

Ще стопля сама студените длани!

© Ина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дано не се налага да топлиш сама студените длани, пожелавам ти да намериш човека, който да ги топли. много тъжно, но с искра надежда в края. Много ми хареса!
  • колко близо до сърцето ми....хареса ми
  • Макар и тъжен, този стих има много хубав, оптимистичен край. Много ми хареса, Браво!
  • Гледай напред! И се усмихвай, разбира се... ще видиш как щастието ще ти кацне на рамото! Весело посрещане на 2009!
  • Надявам се да намериш някой,с който да извървиш пътя до края.Пожелавам ти найстина да го срещнах.Погледни бъдещето и забрави за миналото в бъдещето всичко се нарежда
  • Дано не го сънуваш повече.
    Има неща, които са се случили в миналото и трябва да си останат там.
    Излекувай раните и гледай напред!
Random works
: ??:??