Dec 30, 2008, 12:37 AM

Кошмар

  Poetry » Love
798 0 6

Ето го! Пак е застанал пред мен!

Прегръща ме, но боли!

Гали ме с дъха си отровно студен!

Изтръпвам от студ, а сърцето гори!

 

Капят сълзите по пода кристален!

Искам да избягам, а не мога!

Нагло ме гледа с поглед измамен!

С усмивка прошепва ми: "Сбогом!"

 

Свърши кошмарът, отварям очи.

До кога този сън ще ме преследва?

Само спомен остана от онези мечти!

Нямах право на дума последна!

 

Останките от сърцето си ще събера!

Ще излекувам душевните рани!

Пътя към неизвестното ще извървя!

Ще стопля сама студените длани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано не се налага да топлиш сама студените длани, пожелавам ти да намериш човека, който да ги топли. много тъжно, но с искра надежда в края. Много ми хареса!
  • колко близо до сърцето ми....хареса ми
  • Макар и тъжен, този стих има много хубав, оптимистичен край. Много ми хареса, Браво!
  • Гледай напред! И се усмихвай, разбира се... ще видиш как щастието ще ти кацне на рамото! Весело посрещане на 2009!
  • Надявам се да намериш някой,с който да извървиш пътя до края.Пожелавам ти найстина да го срещнах.Погледни бъдещето и забрави за миналото в бъдещето всичко се нарежда

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...