Ето го! Пак е застанал пред мен!
Прегръща ме, но боли!
Гали ме с дъха си отровно студен!
Изтръпвам от студ, а сърцето гори!
Капят сълзите по пода кристален!
Искам да избягам, а не мога!
Нагло ме гледа с поглед измамен!
С усмивка прошепва ми: "Сбогом!"
Свърши кошмарът, отварям очи.
До кога този сън ще ме преследва?
Само спомен остана от онези мечти!
Нямах право на дума последна!
Останките от сърцето си ще събера!
Ще излекувам душевните рани!
Пътя към неизвестното ще извървя!
Ще стопля сама студените длани!
© Ина Все права защищены