25.12.2010 г., 20:12

Кошмар

862 0 0

Беше нощ прекрасна.

И всичко беше чудно през деня.

Но ето, че нощта настъпи
и красотата вече умря.

 

Надеждата беше огромна

и сила ми даваше тя!

Все още вярвах потайно,

че хубавото ще дойде накрая.

 

Опитах се всичко да забравя

след болката силна и зла.

Но ето - нощта си замина

и идва вече денят,

а аз все още не спя!

 

Затворя ли за миг очи,

се връщам в приказните дни!

Виждам езерото тъй прекрасно

и ръка за ръка вървим Аз и Ти.

 

Тогава се събуждам, и крещя:

"Обичам те, мило - не ме оставяй сама!"

Плача на глас за поредна нощ

и се моля безнадеждно

ДА СВЪРШИ ТОЗИ КОШМАР!

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мим Миме Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...