Кошмар
След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам,
прекъснат по средата на съня,
отново стъпките ти чувам –
прорязват тишината на нощта
Пиян с надежда да те видя,
очи разтърквам със ръце,
но там, сред тъмнина незрима,
се крие дявол с ангелски криле
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
