След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам,
прекъснат по средата на съня,
отново стъпките ти чувам –
прорязват тишината на нощта
Пиян с надежда да те видя,
очи разтърквам със ръце,
но там, сред тъмнина незрима,
се крие дявол с ангелски криле
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
