Кошмар
Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена.
Зрители, заблудени че живеем...добре.
Но всичко потъва в дълбоко,дере.
А иначе кокаме, като майка носачка.
И снасяме златни яйца...тъжно,
но вярно и знам, не грешим.
Държава в разруха наново градим.
Тъжно, страшно, опасно и тъмно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
