Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена.
Зрители, заблудени че живеем...добре.
Но всичко потъва в дълбоко,дере.
А иначе кокаме, като майка носачка.
И снасяме златни яйца...тъжно,
но вярно и знам, не грешим.
Държава в разруха наново градим.
Тъжно, страшно, опасно и тъмно.
© Ангел All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
