Кошмарно вълшебство
а хаоса пренареди.
И някъде в безкрай изгубен
със тебе ме отвлече ти.
Неволно знам, че го направи,
небе не си ми обещал,
но в него всеки ден се давя,
в бездънен грях превръщаш ме, без жал.
Така омагьосано омаяна
едва ли скоро съм била,
но в твойте дебри все по-отчаяна
се будя. Ти носиш само самота.
Да, ти си приказка красива,
родена в следдъждовната дъга,
но ветрове, от моите по-диви,
прерисуват цветовете във мъгла.
И от неописуемо вълшебни
превръщат се миговете в изтерзани,
а мойте чувства, твърде непотребни,
преливат в кошмар, от който не ще избягам.
20.09.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени