Sep 24, 2008, 7:46 PM

Кошмарно вълшебство 

  Poetry » Love
456 0 2
Отне реда на мойте думи, 
а хаоса пренареди.
И някъде в безкрай изгубен
със тебе ме отвлече ти.

Неволно знам, че го направи,
небе не си ми обещал,
но в него всеки ден се давя,
в бездънен грях превръщаш ме, без жал.

Така омагьосано омаяна
едва ли скоро съм била,
но в твойте дебри все по-отчаяна
се будя. Ти носиш само самота.

Да, ти си приказка красива,
родена в следдъждовната дъга,
но ветрове, от моите по-диви,
прерисуват цветовете във мъгла.

И от неописуемо вълшебни
превръщат се миговете в изтерзани,
а мойте чувства, твърде непотребни,
преливат в кошмар, от който не ще избягам.


20.09.2008г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??