Кóси мисли
Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър,
по-волен от отвързан платноход.
Отнесе си нанейде свободата,
а аз останах – на надежди роб.
Отмиха се целувките солени
във някакъв си сладководен кран.
Потъна ми морето и студени
припляскват риби в сухата ми длан.
А допирът на пръстите ти – спомен,
в масурче свил несбъдната мечта,
се сгърчи непотребен днес на пода.
Нима те чаках толкова лета?
И кичур подир кичур безвъзвратно
простих се с всеки вик едва набол.
Как волно под изцъклената лампа
самотно свети черепът ми гол!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
