Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър,
по-волен от отвързан платноход.
Отнесе си нанейде свободата,
а аз останах – на надежди роб.
Отмиха се целувките солени
във някакъв си сладководен кран.
Потъна ми морето и студени
припляскват риби в сухата ми длан. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse