Космичен изблик
Като погледна пътя си назад,
разбирам, че напред остава малко.
И е печално, Боже, и е жалко,
че свършва поднебесния парад.
А искам аз да събера до крак
изминалите дни и ги подкарам...
До харизонта аз да ги закарам
да видят крайния небесен праг.
Това е този вечен космодел,
където птици в полета лудуват
и там земя с небето се целуват,
и свършва май човешкият предел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
