15.11.2006 г., 13:53

Космическа любов

811 0 2

Комети елегантно ни поднасят своите искри,

за да изгориме в пламъците им лъжовни,

а звездите заиграли са се с нашите души

и не искат да ги предадат на мигове греховни.


Слънцето, Луната и всяка дупка черна

досадни станаха като латерна,

нашепвайки за дни любовно опиянени,

за чудни мигове и лицата ни засмени.


Безучастни не остават и планетите,

които силно завиждат на кометите

за лукавите им прелестни искри,

от които много силно ще ни заболи.


Как попаднахме в тази вселенска драма?

Започнахме да търсим отговор и двама,

защото никой не е срещал в този живот

подобно чудо, наречено – космическа любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...