Nov 15, 2006, 1:53 PM

Космическа любов

  Poetry
820 0 2

Комети елегантно ни поднасят своите искри,

за да изгориме в пламъците им лъжовни,

а звездите заиграли са се с нашите души

и не искат да ги предадат на мигове греховни.


Слънцето, Луната и всяка дупка черна

досадни станаха като латерна,

нашепвайки за дни любовно опиянени,

за чудни мигове и лицата ни засмени.


Безучастни не остават и планетите,

които силно завиждат на кометите

за лукавите им прелестни искри,

от които много силно ще ни заболи.


Как попаднахме в тази вселенска драма?

Започнахме да търсим отговор и двама,

защото никой не е срещал в този живот

подобно чудо, наречено – космическа любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...