tiha_chest (Марина Стоянова) tiha_chest (Марина Стоянова)
94
Nov 15, 2006, 1:53 PM

Космическа любов

  Poetry
813 0 2

Комети елегантно ни поднасят своите искри,

за да изгориме в пламъците им лъжовни,

а звездите заиграли са се с нашите души

и не искат да ги предадат на мигове греховни.


Слънцето, Луната и всяка дупка черна

досадни станаха като латерна,

нашепвайки за дни любовно опиянени,

за чудни мигове и лицата ни засмени.


Безучастни не остават и планетите,

които силно завиждат на кометите

за лукавите им прелестни искри,

от които много силно ще ни заболи.


Как попаднахме в тази вселенска драма?

Започнахме да търсим отговор и двама,

защото никой не е срещал в този живот

подобно чудо, наречено – космическа любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0