15 нояб. 2006 г., 13:53

Космическа любов

810 0 2

Комети елегантно ни поднасят своите искри,

за да изгориме в пламъците им лъжовни,

а звездите заиграли са се с нашите души

и не искат да ги предадат на мигове греховни.


Слънцето, Луната и всяка дупка черна

досадни станаха като латерна,

нашепвайки за дни любовно опиянени,

за чудни мигове и лицата ни засмени.


Безучастни не остават и планетите,

които силно завиждат на кометите

за лукавите им прелестни искри,

от които много силно ще ни заболи.


Как попаднахме в тази вселенска драма?

Започнахме да търсим отговор и двама,

защото никой не е срещал в този живот

подобно чудо, наречено – космическа любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...