2.09.2006 г., 10:01

Космическа носталгия

642 0 0

Как да забравя твоята усмивка?
Лъчезарна и щедра,
като неугасваща светла звезда!
Нима сетивата ме лъжат,
че ти си моята мечта!?
Във тази пустота,
чувствам твоята топлина,
сгряваща ме с чистота!
Дали значимото е значимо за същността?
Сиянието с което ме обгръщаш
е  далечно във вечността...
Дали съм те познавал?
Аз не знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радости Тихон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...