Трябваше да те срещна.
Но не знам за какво.
Ти крайъгълен камък си
или белег в съдбата ми.
Нашата среща обля ме с лъчи
и загърна ме в плаща на неземното щастие.
Аз усетих онази любов-светлина,
непризнаваща ни едно човешко препятствие.
И облъхна ме дъх на свежи цветя
или може би повей от прелитащи ангели.
Аз не знам колко дълго това продължи,
беше кратко, но много прекрасно!
И роди се звезда, нова млада звезда
засия и запали очите ни.
Поглед срещнахме само едва
и отново поехме във дните си.
В нас остана блестяща следа -
да искри и свети в душите ни.
И когато останем сами,
да не падаме, а да политаме.
Трябваше да се срещнем –
дори просто с очи,
приближени от невидими нишки
на време-пространство.
"Квантова пяна" ли ни покри,
или Господ си прави космична закачка?
© Виолета Колева Всички права запазени