Трябваше да те срещна.

Но не знам за какво.

Ти крайъгълен камък си

или белег в съдбата ми.

Нашата среща обля ме с лъчи

и загърна ме в плаща на неземното щастие.

Аз усетих онази любов-светлина,

непризнаваща ни едно човешко препятствие.

И облъхна ме дъх на свежи цветя

или може би повей от прелитащи ангели.

Аз не знам колко дълго това продължи,

беше кратко, но много прекрасно!

И роди се звезда, нова млада звезда

засия и запали очите ни.

Поглед срещнахме само едва

и отново поехме във дните си.

В нас остана блестяща следа -

да искри и свети в душите ни.

И когато останем сами,

да не падаме, а да политаме.

Трябваше да се срещнем –

дори просто с очи,

приближени от невидими нишки

на време-пространство.

"Квантова пяна" ли ни покри,

или Господ си прави космична закачка?