7.01.2024 г., 6:01

Космическо преяждане

1.3K 2 12

Чичо Коста вика от небето

с леко изкривени зъби - 

дайте, моля, на момчето

седалка да не му ръби.

 

Качи се на седалката детето

и така широко се ухили,

че на чича падна му ченето, 

май че даже се изгуби.

 

Полетяха двамца с летящи столове

към първата планета,

а там сред вълни от слонове

ги пресрещна леля Първолета.

 

Где ходите по космическите ширини

ги попита някак гневно тя - 

тук на тези дължини

липсват всякакви цветя.

 

Те случайно носеха си семена, 

но не знаеха какви,

тук в тази долина

май израстнаха сърми...

 

Леля Първолета се успокои,

явно доста гладна е била

и да вземе да им подари

слонски бонбони на кила.

 

Тогаз преядоха нашите герои - 

чича Коста и момчето

и през облачни порои

върнаха се от небето....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...