7.01.2024 г., 6:01

Космическо преяждане

1.3K 2 12

Чичо Коста вика от небето

с леко изкривени зъби - 

дайте, моля, на момчето

седалка да не му ръби.

 

Качи се на седалката детето

и така широко се ухили,

че на чича падна му ченето, 

май че даже се изгуби.

 

Полетяха двамца с летящи столове

към първата планета,

а там сред вълни от слонове

ги пресрещна леля Първолета.

 

Где ходите по космическите ширини

ги попита някак гневно тя - 

тук на тези дължини

липсват всякакви цветя.

 

Те случайно носеха си семена, 

но не знаеха какви,

тук в тази долина

май израстнаха сърми...

 

Леля Първолета се успокои,

явно доста гладна е била

и да вземе да им подари

слонски бонбони на кила.

 

Тогаз преядоха нашите герои - 

чича Коста и момчето

и през облачни порои

върнаха се от небето....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...