Jan 7, 2024, 6:01 AM

Космическо преяждане

1.3K 2 12

Чичо Коста вика от небето

с леко изкривени зъби - 

дайте, моля, на момчето

седалка да не му ръби.

 

Качи се на седалката детето

и така широко се ухили,

че на чича падна му ченето, 

май че даже се изгуби.

 

Полетяха двамца с летящи столове

към първата планета,

а там сред вълни от слонове

ги пресрещна леля Първолета.

 

Где ходите по космическите ширини

ги попита някак гневно тя - 

тук на тези дължини

липсват всякакви цветя.

 

Те случайно носеха си семена, 

но не знаеха какви,

тук в тази долина

май израстнаха сърми...

 

Леля Първолета се успокои,

явно доста гладна е била

и да вземе да им подари

слонски бонбони на кила.

 

Тогаз преядоха нашите герои - 

чича Коста и момчето

и през облачни порои

върнаха се от небето....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кух Пън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...