Jan 7, 2024, 6:01 AM

Космическо преяждане

1.3K 2 12

Чичо Коста вика от небето

с леко изкривени зъби - 

дайте, моля, на момчето

седалка да не му ръби.

 

Качи се на седалката детето

и така широко се ухили,

че на чича падна му ченето, 

май че даже се изгуби.

 

Полетяха двамца с летящи столове

към първата планета,

а там сред вълни от слонове

ги пресрещна леля Първолета.

 

Где ходите по космическите ширини

ги попита някак гневно тя - 

тук на тези дължини

липсват всякакви цветя.

 

Те случайно носеха си семена, 

но не знаеха какви,

тук в тази долина

май израстнаха сърми...

 

Леля Първолета се успокои,

явно доста гладна е била

и да вземе да им подари

слонски бонбони на кила.

 

Тогаз преядоха нашите герои - 

чича Коста и момчето

и през облачни порои

върнаха се от небето....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кух Пън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...