6.01.2024 г., 11:39

Космонавти

1.5K 5 22

Миша и Антон са вече космонавти

с астрономията твърде запознати.

Полетяха в космоса с ракета,

виждат в миг първата комета.

 

Пред тях открива се хоризонт

като нежно черно кадифе.

Зърнаха звездите в близост

на пистата в чудното небе.

 

Пристигнаха двамата на Луната

и селфи изпратиха на Земята.

Кацнаха с ракетата на Уран

и се срещнаха се с уранците,

които приличат уругвайците.

 

Млечния път от край до край

се разпростира някак лесно,

сякаш някой нарочно е разсипал

топла чаша мляко по небето.

 

Но има също, разбира се в небето 

една малка и голяма мечка,

зоо царство в звездна система,

което виждат от всичките страни.

 

Отпътуваха щастливи към Земята,

с усмивка изпълнили мечтата.

С ракетата кацнаха успешно

полета преми тъй чудесно.

 

От Плутон се чу силен звън.

Бързо скочиха Миша и Антон навън

спогледаха се двамата тогава,

че всичко е било просто сън. 

05.01.2024

Автор: Виктория Милчева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепи! Пето място пак е добра позиция! Ще се опитам да участвам, ако има следващо предизвикателство. Желая ти успехи и всичко най-добро!
  • Все пак и това е нещо, ПЕТО място, в челната десятка е...Поздравления. И набирай сили и смелост за следващто предизвикателство. Успех
  • Благодаря ти, Таня!
  • Благодаря, Иван!
  • Глас и успех от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...