6.01.2024 г., 11:39

Космонавти

1.5K 5 22

Миша и Антон са вече космонавти

с астрономията твърде запознати.

Полетяха в космоса с ракета,

виждат в миг първата комета.

 

Пред тях открива се хоризонт

като нежно черно кадифе.

Зърнаха звездите в близост

на пистата в чудното небе.

 

Пристигнаха двамата на Луната

и селфи изпратиха на Земята.

Кацнаха с ракетата на Уран

и се срещнаха се с уранците,

които приличат уругвайците.

 

Млечния път от край до край

се разпростира някак лесно,

сякаш някой нарочно е разсипал

топла чаша мляко по небето.

 

Но има също, разбира се в небето 

една малка и голяма мечка,

зоо царство в звездна система,

което виждат от всичките страни.

 

Отпътуваха щастливи към Земята,

с усмивка изпълнили мечтата.

С ракетата кацнаха успешно

полета преми тъй чудесно.

 

От Плутон се чу силен звън.

Бързо скочиха Миша и Антон навън

спогледаха се двамата тогава,

че всичко е било просто сън. 

05.01.2024

Автор: Виктория Милчева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепи! Пето място пак е добра позиция! Ще се опитам да участвам, ако има следващо предизвикателство. Желая ти успехи и всичко най-добро!
  • Все пак и това е нещо, ПЕТО място, в челната десятка е...Поздравления. И набирай сили и смелост за следващто предизвикателство. Успех
  • Благодаря ти, Таня!
  • Благодаря, Иван!
  • Глас и успех от мен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...