6.01.2024 г., 11:39

Космонавти

1.5K 5 22

Миша и Антон са вече космонавти

с астрономията твърде запознати.

Полетяха в космоса с ракета,

виждат в миг първата комета.

 

Пред тях открива се хоризонт

като нежно черно кадифе.

Зърнаха звездите в близост

на пистата в чудното небе.

 

Пристигнаха двамата на Луната

и селфи изпратиха на Земята.

Кацнаха с ракетата на Уран

и се срещнаха се с уранците,

които приличат уругвайците.

 

Млечния път от край до край

се разпростира някак лесно,

сякаш някой нарочно е разсипал

топла чаша мляко по небето.

 

Но има също, разбира се в небето 

една малка и голяма мечка,

зоо царство в звездна система,

което виждат от всичките страни.

 

Отпътуваха щастливи към Земята,

с усмивка изпълнили мечтата.

С ракетата кацнаха успешно

полета преми тъй чудесно.

 

От Плутон се чу силен звън.

Бързо скочиха Миша и Антон навън

спогледаха се двамата тогава,

че всичко е било просто сън. 

05.01.2024

Автор: Виктория Милчева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Пепи! Пето място пак е добра позиция! Ще се опитам да участвам, ако има следващо предизвикателство. Желая ти успехи и всичко най-добро!
  • Все пак и това е нещо, ПЕТО място, в челната десятка е...Поздравления. И набирай сили и смелост за следващто предизвикателство. Успех
  • Благодаря ти, Таня!
  • Благодаря, Иван!
  • Глас и успех от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...