9.10.2012 г., 14:14

Костенурчо

675 0 4

Костенурчо тръгна на разходка,

но не щеш ли, срещна нашата игрива котка.

Ето скочи върху неговата къща -

ужас, къщата по гръб обръща.


Костенурчо слаб е с нея да се бори,

здраво външната врата затвори.

И отвътре гледа възмутен-

ех, че лош за него се оказа този ден.


Няма как, ще трябва да изчака

да се притече на помощ кака.

Тя е вече ученичка

аз обичам я, че е добричка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...