Котараче под дъжда
КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли.
Някога и аз бях мъж.
Някога и аз бях готин.
Днес под есенния дъжд
съм едно самотно коте.
Може би една от тях
ще ме гушне тая зима?
Със volume-то на max
ще ѝ мъркам на килима.
И – доде си слага грим,
руж и крем с дъха на лято,
припечето ще ловим
над саксийката с мушкато.
Вечер в стихналия двор,
под смълчаните смокини
със щурците в смесен хор
ще ѝ мяукам сто години,
нощ ли легне над града,
в сънищата мои мокри
ще си шляпам под дъжда
с две девойки с мокри рокли.
22 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 6, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
