8.01.2024 г., 14:44 ч.

Котарачето Валерий 

  Поезия » Любовна
156 4 3

КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ

 

… как искам да съм твое котараче

и да се гушна в топлия ти скут,

и в роклицата ти – менте „Versace“,

и аз да найда най-подир приют,

 

със блага обич бялата ти блузка

да милна със мустаче за късмет –

с надеждата, че утре – на закуска,

ще хапнем с теб кутийка със пастет!

 

Да те нанежа с лапички – и с нокти

да драсна твоя топъл маникюр –

не знам така ли правят всички котки,

но аз от тях съм три пъти по-щур,

 

да ме почерпиш с шепичка гранули,

със млечице от твоето чашле? –

а пък в мазата, щом пристигне юлий,

ще уловя за теб едно мишле!

 

След някоя котанка – ненадеен! –

пак да се хвърля в своя древен лов.

И нека, мила, цял живот те грее! –

Божествената котешка Любов.

 

6 януарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 25ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??