Котарачето Валерий
КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют,
със блага обич бялата ти блузка
да милна със мустаче за късмет –
с надеждата, че утре – на закуска,
ще хапнем с теб кутийка със пастет!
Да те нанежа с лапички – и с нокти
да драсна твоя топъл маникюр –
не знам така ли правят всички котки,
но аз от тях съм три пъти по-щур,
да ме почерпиш с шепичка гранули,
със млечице от твоето чашле? –
а пък в мазата, щом пристигне юлий,
ще уловя за теб едно мишле!
След някоя котанка – ненадеен! –
пак да се хвърля в своя древен лов.
И нека, мила, цял живот те грее! –
Божествената котешка Любов.
6 януарий 2024 г.
гр. Варна, 13, 25ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
