Котка
Котка съм мекичка
с опашка – райе,
по гушката пухкава –
даже каре.
И стъпвам на пръсти
безшумен и лек
сред хора и птици
във летния пек.
Опашката трепва сякаш звънти
и мигом наострям свойте уши –
когато те чуя да идеш насам,
когато те видя – със сигурност знам:
Безгранична е нашата обич
дори
аз да съм котка, а ти
да не си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Костадинов Всички права запазени
