Котка съм мекичка
с опашка – райе,
по гушката пухкава –
даже каре.
И стъпвам на пръсти
безшумен и лек
сред хора и птици
във летния пек.
Опашката трепва сякаш звънти
и мигом наострям свойте уши –
когато те чуя да идеш насам,
когато те видя – със сигурност знам:
Безгранична е нашата обич
дори
аз да съм котка, а ти
да не си.
© Мартин Костадинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
