16.04.2007 г., 2:22 ч.

котка на пътя 

  Поезия
589 0 5
 

В гръбнак на дива котка се отглеждах,

очите ми се дръпваха назад -

по временните страсти се катерех

тъмнеех под дъжда на светлината.


Възможностите ми започнаха да капят.

С редеещата козина на възприятията

в преследване на следващото „щастие",

се приземих от ехото на правилата.


Мъжете напоследък женени се раждат,
задръстването всеки ден ме бави,
с подводни камъни се пълни ваната -
в потъваща  гемия е останалото...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??