Котката на Шрьодингер
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
сега никой не знае дали съм жива
котенце тук ли си
мяу отвръщах и Той пъхаше език в устата ми
а пръстчето си надолу и все забравяше да се съблича
после умирах от щастие-нещастие
накрая на селото в най-новата ни къща
тази с подземните гаражи и със 15 или може би 46 стаи
там Той първо започна да забравя езика
после и пръстчето после и котето
след първия аборт умирах поне сто пъти
бях 50 на 50 и жива и мъртва
после станах прозрачна за Него
за пияндетата от кръчмата
за даскала който даже веднъж се прекръсти
и за кьошетата които съскаха
вещица... вещица... вещица...
покръстиха ме за светица жените които докосвах по облото щастие и плодчето им светваше
но все пак за всички тях бях невидима
само пъдарят ме уважи
веднъж среднощно и на къра
но не оцеля до заранта
казват – помогнали му да се обеси на крива слива
а аз умирах да ме погали някой да мъркам и да настръхвам
тогава усетих къщата жива и като черна дупка
и като чернобилски реактор
как иска да ме разпадне на сто живи-неживи части
усетих и чикиджията от подземните етажи
който ме скива на 15 или може би 46 екрана
различно гола и пилее сперма но не смее да ме докосне
защото му се живее
тогава в полусънието си креснах
жива съм жива жива
не не не си
ако си жива щеше да шаваш
чух глас който бе ме възседнал отзад-отгоре
да чука с гвоздея върху плътта ми
забравил да си махне панталоните
тогава ми писна да съм жива
тогава издърпах мандрагората под кривата слива
поникнала от семето пъдарско
и яхнах корена като метла
пренесох се на баба ми във времето
ще я убия си мислех за да ме няма на този свят
не искам да съм жива в тази къща
не искам да съм зависима от пръстчето му
не искам да съм вещица отлъчена от църквата
не искам и да съм икона в сектата на бременните
не искам и да възкръсвам като светица
не искам
но ето ме Тук и Сега и жива и мъртва
изглежда не съм успяла с убийството на бабата
стоя във къщата която бавно ме убива
и чакам някой да разбие с чук
гаражите мониторите и чувствата ми
тогава Вселената ще се разцепи на две половини
подай паролата котенце тук ли си
в едната от двете ще чуеш
мяу
котенце тук ли си
мяу отвръщах и Той пъхаше език в устата ми
а пръстчето си надолу и все забравяше да се съблича
после умирах от щастие-нещастие
накрая на селото в най-новата ни къща
тази с подземните гаражи и със 15 или може би 46 стаи
там Той първо започна да забравя езика
после и пръстчето после и котето
след първия аборт умирах поне сто пъти
бях 50 на 50 и жива и мъртва
после станах прозрачна за Него
за пияндетата от кръчмата
за даскала който даже веднъж се прекръсти
и за кьошетата които съскаха
вещица... вещица... вещица...
покръстиха ме за светица жените които докосвах по облото щастие и плодчето им светваше
но все пак за всички тях бях невидима
само пъдарят ме уважи
веднъж среднощно и на къра
но не оцеля до заранта
казват – помогнали му да се обеси на крива слива
а аз умирах да ме погали някой да мъркам и да настръхвам
тогава усетих къщата жива и като черна дупка
и като чернобилски реактор
как иска да ме разпадне на сто живи-неживи части
усетих и чикиджията от подземните етажи
който ме скива на 15 или може би 46 екрана
различно гола и пилее сперма но не смее да ме докосне
защото му се живее
тогава в полусънието си креснах
жива съм жива жива
не не не си
ако си жива щеше да шаваш
чух глас който бе ме възседнал отзад-отгоре
да чука с гвоздея върху плътта ми
забравил да си махне панталоните
тогава ми писна да съм жива
тогава издърпах мандрагората под кривата слива
поникнала от семето пъдарско
и яхнах корена като метла
пренесох се на баба ми във времето
ще я убия си мислех за да ме няма на този свят
не искам да съм жива в тази къща
не искам да съм зависима от пръстчето му
не искам да съм вещица отлъчена от църквата
не искам и да съм икона в сектата на бременните
не искам и да възкръсвам като светица
не искам
но ето ме Тук и Сега и жива и мъртва
изглежда не съм успяла с убийството на бабата
стоя във къщата която бавно ме убива
и чакам някой да разбие с чук
гаражите мониторите и чувствата ми
тогава Вселената ще се разцепи на две половини
подай паролата котенце тук ли си
в едната от двете ще чуеш
мяу
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
