Ковачка на съдбата
Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ
от болката, сред пламъци, пращи,
но още с вярата и с дъх горещ
" Жадувам да обичам... " то крещи.
На наковалнята го положи
и с всичка сила удряй ти отново,
и с всеки следващ удар му кажи
за бъдещето как да е готово.
О, Майсторке, суровият ти нрав
превръща любовта ми в жива сплав.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
